Мислите ли,че мрежата и риболовът са неделими?
Оказва се, че мрежата е младо пособие в сравнение с риболова.
Според някои историци мрежата се използвала първо при лова, а след това при риболова. Това, че мрежата е сравнително „младо“ изобретение, ни говори и фактът, че в Европа символ на риболова не е мрежата, а тризъбецът на Нептун (Посейдон). Този тризъбец не е нищо друго освен древен шиш, който е употребяван при лова на риба тон в Средиземно море. Така че за древните гърци и римляни не мрежа, а шиш е типичното риболовно съоръжение. Шишът бил толкова важен за тях, че станал символ на бога на моретата.
За значително по-късното появяване на мрежата в риболова може да съдим и по митовете и легендите на народите, които живеят около северните морета, а даже и по брега на Тихи и Индийски океан. Често те разказват как боговете или героите учат хората да правят мрежи. Плетенето на мрежи е особено изкуство – то може да се сравни с умението да се кове меч например. По това време изкуството се е владеело само от избраници, към които боговете са били благосклонни.Трябва да се признае, че днес изкуството да се изработват мрежи постепенно се забравя.
За щастие рибарите от Ченгене скеле съхраняват древните традиции в нашия съвременен свят, предавайки ги на поколенията. Още през 2016 те дигитализират и разпространяват уменията си за плетене на рибарски такъми. Кандидатурата на Регионален исторически музей и Община Бургас „Плетене на рибарски такъми – таляни, мрежи и винтери: хилядолетен занаят от Бургаския залив“ бе отличена на церемония за вписване на нови елементи в Националната листа на елементите на нематериалното културно наследство на Министерството на културата. Освен това, скоро предстои откриването на културно-етнографски и туристически комплекс Ченгене скеле, който цели да съхрани местните рибарски традиции, дух и занаяти. Част от архитектурния проект се състои от три постройки, финансирани чрез мярка 508-1 от СВОМР на МИРГ Бургас-Камено, с предназначение да поместят постоянни експозиции, всяка от които ще представя различна тема. За да предадат автентично усещане на експозицията, авторите и Община Бургас събират колекционерски артефакти, лични вещи, предмети, инструменти, архиви и други интересни вещи, които да бъдат изложени.
Преди боговете да научат хората да плетат мрежи, животните са ги използвали за свои цели. Всички познаваме паяжината. Но тя не е единствения пример за мрежа, която съществува в природата. Представителите на животинския свят, за да се сдобият с храна, използват приспособления, които също можем да наречем мрежа. Някой видове водни животни правят такива мрежи, за да уловят планктон. Мрежата която плете личинката на ручейника от вида Hydropsyche, има много правилна форма и прилича на съвременната станционарна мрежа.
Разбира се, човек се е научил да изработва мрежи за лов и риболов не по някакви природни модели. Неговата технология за изработването им е съвсем друга. През вековете тя се е изменяла в значителна степен и е станала съвършена в резултат на търсения и творчески постижения.
В миналото риболовните мрежи са били широко използвани, включително от обществата от каменната ера. Най-старата известна риболовна мрежа е мрежата на Antrea, открита с друго риболовно оборудване в карелския град Antrea, Финландия, през 1913 г. Мрежата е направена от върба и датира от 8300 г. пр. Н. Е. Наскоро в Корея са открити водолазни мрежи от 27 000 г. пр. Н. Е., което ги прави най-старите риболовни инструменти, открити до момента в света. Останките от друга риболовна мрежа датират от късния мезолит и са открити заедно с грузила на дъното на някогашно море. Някои от най-старите скални резби в Алта (4200–500 г. пр. Н. Е.) имат загадъчни изображения, включително сложни шарки на хоризонтални и вертикални линии, понякога обяснявани като риболовни мрежи. Американските местни индианци на река Колумбия тъкат мрежи от смърчови корени или дива трева и отново използват камъни като тежести. За плувки те използвали пръчки от кедър, които се движат по начин, който плаши рибите и им помага да ги държат заедно. С помощта на големи канута, европейските маори разгръщали мрежи с дължина над хиляда метра. Мрежите били изтъкани от зелен лен, с каменни тежести и леки дървени или кратунени плувки и изисквали стотици мъже, за да бъдат изтеглени.
Риболовните мрежи са добре документирани в древността. Те се появяват в египетски надгробни рисунки от 3000 г. пр. Н. Е. В древногръцката литература Овидий прави много препратки към риболовните мрежи, включително използването на коркови плувки и оловни тежести. Доказателства за римски риболов идват от изображения и мозайки, които показват мрежи. Ето описанието на риболов с „неподвижна“ мрежа:
Рибарите поставят наоколо съвсем леки мрежи от плаващ лен в кръг докато яростно удрят с гребла по повърхността на морето и правят шум. При мигането на бързите весла и шума рибите с ужас се втурват в пазвата на мрежата, която стои в покой, мислейки го за убежище: глупави риби, които, уплашени от шум, влизат през портите на гибелта. Тогава рибарите от двете страни бързат с въжетата, за да изтеглят мрежата на брега.
В скандинавската митология морската гигантка Ран използва риболовна мрежа, за да залови изгубени моряци. Препратки към риболовни мрежи могат да бъдат намерени и в Новия завет. Исус Христос е известен майстор в използването на риболовни мрежи. Жилавата, влакнеста вътрешна кора на растението Асимина е била използвана от индианците и заселниците в Средния Запад за правене на въжета и риболовни мрежи. В археологическият обект в León Viejo (1524–1610) има артефакти от риболовни мрежи, включително фрагменти от керамика, използвани като тежести за риболовни мрежи.
Риболовните мрежи не са се развили значително и много съвременни риболовни мрежи са много сходни с тези от неолитни времена. Въпреки това, риболовните линии, от които са изградени мрежите, са еволюирали значително. В една от пещерите в Ласко са датирани вкаменени фрагменти от „вероятно двуслойно положено въже с диаметър около 7 мм“, датирана около 15 000 г. пр. Н. Е. Египетското въже датира от 4000 до 3500 г. пр. Н. Е. и обикновено е направено от влакна от водна тръстика. Други въжета в древността са били направени от влакната на финикови палми, лен, трева, папирус, кожа или животински косми. Въже, направено от конопени влакна, се използва в Китай от около 2800 г. пр. Н. Е.
За разлика от древните традиционни мрежи, съвременните не са направени с природни материали и не се разграждат в природата, когато биват изхубени или изхвърлени вследстие на човешка дейност. Така се превръщат в призрачни мрежи и застрашават морското биоразнообразие.
Много морски видове, включително костенурки, акули, делфини, се заплитат в призрачни мрежи.
Повечето остават незабелязани и недокументирани.
