За малкия рибар най-големият проблем невинаги е липсата на улов. Често затруднението е, че продуктът трябва да бъде продаден бързо и на цена, определена от краткия му срок на годност. Затова част от стойността остава извън рибарската общност.
Занаятчийската преработка предлага различен подход. Тя позволява сезонната местна риба да се превърне в продукт с по-дълъг живот, ясна марка и достъп до нови клиенти.
Проверим пример идва от Галисия, Испания. Три жени над 45 години, две от които безработни, създават Currican — малко предприятие за занаятчийски рибни консерви. Общата инвестиция е €53 124, а приносът по Ос 4 на Европейския фонд за рибарство — €23 909. През първата пълна година предприятието отчита оборот €65 000. Създадени са 2,5 работни места, а компанията подписва и договор за износ в Мексико.
Този резултат не означава, че Бургас–Камено трябва веднага да строи собствен консервен цех. По-разумният първи етап е малък и измерим.
Може да бъде избран един местен сезонен вид, който често се продава на ниска цена. С участието на технолог по храните се разработват две или три безопасни рецептури. Производството на първата серия може да бъде възложено на регистриран цех. Така се избягват големи строителни разходи и се проверява дали потребителят действително желае продукта.
Тестова серия от 100–200 опаковки може да бъде предложена на няколко ресторанта, местни магазини и клиенти с предварителна заявка. Трябва да се измерят себестойността, продажната цена, повторните поръчки и печалбата на опаковка. Само при положителен резултат има основание за следваща инвестиция.
МИРГ Бургас–Камено може да бъде организаторът на този процес: да идентифицира рибаря и подходящия вид, да намери технолог и регистриран производител, да свърже проекта с ресторанти и магазини и да помогне за марката и финансирането.
Европейският пример показва най-важното: малката преработка може да създаде работни места и нов доход, когато започва от реален местен продукт и проверено търсене.